Тишина

8.09.2013 г., 22:49 ч.

Поезия » Любовна

484 0 0

В хралупата на нашия дъб
от дълго живее си тихо
една малка катерица мила.
Като другарче тя ми е сега.
С нея си говоря и споделям
тава, което с теб не мога.
Ти стана някак непознат,
литкаш се ту тук, ту там.
Няма какво да си кажем.
Душите обрулени са вече.
Уморени да си играем
на предателства и прошки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Разгадай ме ако можеш
Майка

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....
Фееричен миг

На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
Просто отново вали...

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно. Мракът стремглаво нахлува в душата. Някакъв спомен пак плува в н...

Още произведения »