Тишина
561
0
0
В хралупата на нашия дъб
от дълго живее си тихо
една малка катерица мила.
Като другарче тя ми е сега.
С нея си говоря и споделям
тава, което с теб не мога.
Ти стана някак непознат,
литкаш се ту тук, ту там.
Няма какво да си кажем.
Душите обрулени са вече.
Уморени да си играем
на предателства и прошки.
Почаках ден и два и три,
но ти продължи да си мълчиш,
затуй подхванах си сама
живота мой, даден ми от Бога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
