В хралупата на нашия дъб

от дълго живее си тихо

една малка катерица мила.

Като другарче тя ми е сега.

С нея си говоря и споделям

тава, което с теб не мога.

Ти стана някак непознат,

литкаш се ту тук, ту там.

Няма какво да си кажем.

Душите обрулени са вече.

Уморени да си играем

на предателства и прошки.

Почаках ден и два и три,

но ти продължи да си мълчиш,

затуй  подхванах си сама

живота мой, даден ми от Бога.