9 апр. 2016 г., 19:17  

Тишина

556 0 2

Тишина

 

Ако ме предадеш, ще си отида тихо.

Тъй както дойдох. Без да разбереш.

Ще те оставя в ъгъла притихнал,

вглъбен във книгата, която си четеш.

 

Ще си оставя чантата, където

си стои. Със телефона и със ключа.

При него ще се върна- при морето.

И с тишината всичко ще приключи.

 

Ако ме предадеш! А ако-не,

към тебе знай, че винаги ще тича,

със бързината на препускащи коне,

една жена, която те обича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...