Тишина
Ако ме предадеш, ще си отида тихо.
Тъй както дойдох. Без да разбереш.
Ще те оставя в ъгъла притихнал,
вглъбен във книгата, която си четеш.
Ще си оставя чантата, където
си стои. Със телефона и със ключа.
При него ще се върна- при морето.
И с тишината всичко ще приключи.
Ако ме предадеш! А ако-не,
към тебе знай, че винаги ще тича,
със бързината на препускащи коне,
една жена, която те обича!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
