Тишина
Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"?
Дори не разсъждавам за това,
защото тя е синоним на риска,
"свободна" да римувам със "сама" .
Но всяко "трябва" в мен е пожелано.
Насила няма обич и вина...
Човек от щастие съобразява
с кого и как, доколко и кога!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
