RainaVakova
431 2760
12 dic 2019, 22:57

Тишина 

  Poesía » Otra
646 6 14

Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? 
Дори не разсъждавам за това,
защото тя е синоним на риска, 
"свободна" да римувам със "сама" .
Но всяко "трябва" в мен е пожелано. 
Насила няма обич и вина... 
Човек от щастие съобразява
с кого и как, доколко и кога!

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви! Трябва да обичаме, защото времето лети!
  • Харесах!
  • Благодря ви за вниманието! Хубави почивни дни ви желая и творчески заряд!
  • Така е, Магьоснице, така е.
  • Когато "трябва" го превърнем в "избор осъзнат",
    тогава сякаш "искам", не се римува със "сама"
    Весели празници!
  • "..Насила няма обич и вина...
    Човек от щастие съобразява
    с кого и как, доколко и кога!..."
    Липсваше ни поезията ти, Райне!...
    Радвам се, че отново си тук!...
  • И този стих си го написала с любов, Райне! Това поне ми е ясно
  • Стихотворение, излзло от човек, който осъзнава нуждата си да наппави нещо за себе си, да задоволи свои потребности, пренебрегнати заради другите. Но за да бъдат щастливи и хората около нас, трябва и да се грижим за себе си. Пожелавам ти да събереш смелост да поемеш този риск
  • "Трябва" е ужасна дума. Стихът ти, обаче е страхотен 👌
  • Истинско и силно! Поздравявам те, Райна!
  • Благодаря ви, приятели! Човешката добронамереност е над егоистичните потребности. Вие сте верен коректив на смисъла!
  • Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не което искаш - Сенека.
  • Е, толкова силен стих, отдавна не бях чел от теб.
    Всяка думичка си пасва, като дялан камък в архитектурната метафоричност тук.
    Аплодисменти!
    Поздравявам те.
  • Хареса ми, Райне! Особено финала!
Propuestas
: ??:??