12.12.2019 г., 22:57

Тишина

850 6 14

Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? 
Дори не разсъждавам за това,
защото тя е синоним на риска, 
"свободна" да римувам със "сама" .
Но всяко "трябва" в мен е пожелано. 
Насила няма обич и вина... 
Човек от щастие съобразява
с кого и как, доколко и кога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Трябва да обичаме, защото времето лети!
  • Харесах!
  • Благодря ви за вниманието! Хубави почивни дни ви желая и творчески заряд!
  • Така е, Магьоснице, така е.
  • Когато "трябва" го превърнем в "избор осъзнат",
    тогава сякаш "искам", не се римува със "сама"
    Весели празници!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...