Тишина
Ще се изсипят много тишини,
след моето безмълвно „Сбогом“.
Това си пожела, нали?
Но ще заспиш ли в тази тишина ... без обич?
Ще изкрещиш ли за последен път
името ми, за да утихне с ехото на вятъра?
Ще заличиш ли цветните следи
дълбоко набраздени във душата?
Не те виня!
И с благодарност пиша този стих –
за всеки миг докоснал паметта ни.
Каквото е било – било е нежен вик,
завинаги останал в тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Г Все права защищены
