Ще се изсипят много тишини,
след моето безмълвно „Сбогом“.
Това си пожела, нали?
Но ще заспиш ли в тази тишина ... без обич?
Ще изкрещиш ли за последен път
името ми, за да утихне с ехото на вятъра?
Ще заличиш ли цветните следи
дълбоко набраздени във душата?
Не те виня!
И с благодарност пиша този стих –
за всеки миг докоснал паметта ни.
Каквото е било – било е нежен вик,
завинаги останал в тишината.
© Дочка Г All rights reserved.
Много ми хареса, Доче.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
