Ще се изсипят много тишини,
след моето безмълвно „Сбогом“.
Това си пожела, нали?
Но ще заспиш ли в тази тишина ... без обич?
Ще изкрещиш ли за последен път
името ми, за да утихне с ехото на вятъра?
Ще заличиш ли цветните следи
дълбоко набраздени във душата?
Не те виня!
И с благодарност пиша този стих –
за всеки миг докоснал паметта ни.
Каквото е било – било е нежен вик,
завинаги останал в тишината.
© Дочка Г All rights reserved.
Много ми хареса, Доче.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
