Кой слънцето прибра
Небето страшно натежа
Тежи и въздуха и тишината
Капките единствено пропяха
В едни очи се вляха
И тупнаха в прахта
Настана тишина...
В ритъм луд сърцето бяга
Души ме нещо - стяга
Времето сякаш спира
Всичко в миг замира
Слънчев лъч - кръвта закипява
Тишината песен запява
Тръгват по жилите буйни потоци
Леко се диша - няма отоци
Слънчеви зайчета галят душата
Песен нежна трепти в тишината
© Любомир Деничин Все права защищены