16.03.2010 г., 11:09

Тишината песен запява

726 0 11

Кой слънцето прибра

Небето страшно натежа

Тежи и въздуха и тишината

Капките единствено пропяха

В едни очи се вляха

И тупнаха в прахта

Настана тишина...

В ритъм луд сърцето бяга

Души ме нещо - стяга

Времето сякаш спира

Всичко в миг замира

Слънчев лъч - кръвта закипява

Тишината песен запява

Тръгват по жилите буйни потоци

Леко се диша - няма отоци

Слънчеви зайчета галят душата

Песен нежна трепти в тишината

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова пролетно,живо и истинско Харесах!
  • БЛАТОДАРЯ СТЕЛИ,за хубавите думи!!!поздрави от мен и топлинка!!!
  • Любо, чудно! Топлият ти пролете дъжд е научил тишината да пее... Това само ти го можеш! Поздрав!
  • ПОЗДРАВИ,ЦВЕТИ-СЛЪНЧЕВИ ПРЕГРЪДКИ И ЗАЙЧЕТА!!!
    ВОДОЛЕЙЧЕ ПРАЩАМ ТИ БЕЗБРОЙ СЛЪНЧЕВИ ЗАЙЧЕТА И НЕЖНА ТОПЛИНКА!!
    СЕЛВЕР-ЩЕ ИМА ОЩЕ ПЕСНИ ОБЕЩАВАМ!!!
    ИВОН СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ ПРИНЦЕСО!!!
    БОРКО ДА МУ МИСЛЯТ ЖЕСТОКИТЕ ИДВАМЕ НИЕ ГОРЕЩИТЕ!!!
    ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!
  • Любо хареса ми песента на тишината, но да ти се оплача- тая топлина дето я раздаваш е окотила слънчеви зайчета, които скачат из сайта и галят душите на колегите! То няма лошо,ама с тези галени души как ще оцелеем в жестокия свят отвън?!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....