16 mar 2010, 11:09

Тишината песен запява

  Poesía
719 0 11

Кой слънцето прибра

Небето страшно натежа

Тежи и въздуха и тишината

Капките единствено пропяха

В едни очи се вляха

И тупнаха в прахта

Настана тишина...

В ритъм луд сърцето бяга

Души ме нещо - стяга

Времето сякаш спира

Всичко в миг замира

Слънчев лъч - кръвта закипява

Тишината песен запява

Тръгват по жилите буйни потоци

Леко се диша - няма отоци

Слънчеви зайчета галят душата

Песен нежна трепти в тишината

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова пролетно,живо и истинско Харесах!
  • БЛАТОДАРЯ СТЕЛИ,за хубавите думи!!!поздрави от мен и топлинка!!!
  • Любо, чудно! Топлият ти пролете дъжд е научил тишината да пее... Това само ти го можеш! Поздрав!
  • ПОЗДРАВИ,ЦВЕТИ-СЛЪНЧЕВИ ПРЕГРЪДКИ И ЗАЙЧЕТА!!!
    ВОДОЛЕЙЧЕ ПРАЩАМ ТИ БЕЗБРОЙ СЛЪНЧЕВИ ЗАЙЧЕТА И НЕЖНА ТОПЛИНКА!!
    СЕЛВЕР-ЩЕ ИМА ОЩЕ ПЕСНИ ОБЕЩАВАМ!!!
    ИВОН СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ ПРИНЦЕСО!!!
    БОРКО ДА МУ МИСЛЯТ ЖЕСТОКИТЕ ИДВАМЕ НИЕ ГОРЕЩИТЕ!!!
    ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!
  • Любо хареса ми песента на тишината, но да ти се оплача- тая топлина дето я раздаваш е окотила слънчеви зайчета, които скачат из сайта и галят душите на колегите! То няма лошо,ама с тези галени души как ще оцелеем в жестокия свят отвън?!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...