Кой слънцето прибра
Небето страшно натежа
Тежи и въздуха и тишината
Капките единствено пропяха
В едни очи се вляха
И тупнаха в прахта
Настана тишина...
В ритъм луд сърцето бяга
Души ме нещо - стяга
Времето сякаш спира
Всичко в миг замира
Слънчев лъч - кръвта закипява
Тишината песен запява
Тръгват по жилите буйни потоци
Леко се диша - няма отоци
Слънчеви зайчета галят душата
Песен нежна трепти в тишината
© Любомир Деничин All rights reserved.
ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
