Кой слънцето прибра
Небето страшно натежа
Тежи и въздуха и тишината
Капките единствено пропяха
В едни очи се вляха
И тупнаха в прахта
Настана тишина...
В ритъм луд сърцето бяга
Души ме нещо - стяга
Времето сякаш спира
Всичко в миг замира
Слънчев лъч - кръвта закипява
Тишината песен запява
Тръгват по жилите буйни потоци
Леко се диша - няма отоци
Слънчеви зайчета галят душата
Песен нежна трепти в тишината
© Любомир Деничин All rights reserved.
ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
