25 мая 2017 г., 23:54  

Титаник

3.1K 26 66

Ако ти получиш рана,

ако в миг загубиш сила...

Ти, не чакай, потърси ме

в любовта на океана.

 

В лоното на тъмна бездна​,

бездиханен аз се спуснах.

Шепна с онемели устни,

носен от мечти безбрежни.

 

Бях надежда и прокоба. 

Бях пътуване и  радост

за несвършващата младост

във живота ми безброден.

 

Слънцето не ме докосва.

Нощите ми – неброени.

Кой ли търси съкрушени

на пристанище без остров?

 

Ако искаш да успееш –

не забравяй за "Титаник"!

Потърси един удавник,

който с любовта живее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В това твое стихотворение любовта доказва безсмъртието си, Стойчо! И ти си проводника на това нейно безсмъртие чрез думите си. Иска ми се повече хора да заживеят с вярата, че тя е всесилна и може да възкреси дори удавник!👍 Много силна метафора е заглавието ти, браво!😍
  • Благодаря за Любими, Иван!
  • Благодаря за коментара и оценката, Васил, Благодаря за оценката, Иван!
  • Много образно! Поздрави за красивия стих!
  • Благодаря за коментара и поздравите Величка и Деа!
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!

Група "ОТНОВО" - Титаник

Група : ОТНОВО
Песен : Титаник
Текст : Стойчо Станев
Композитор : Павел Станев
Аранжимент : Група " ОТНОВО " ...
2.4K 10 26

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...