Титаник
Ако ти получиш рана,
ако в миг загубиш сила...
Ти, не чакай, потърси ме
в любовта на океана.
В лоното на тъмна бездна,
бездиханен аз се спуснах.
Шепна с онемели устни,
носен от мечти безбрежни.
Бях надежда и прокоба.
Бях пътуване и радост
за несвършващата младост
във живота ми безброден.
Слънцето не ме докосва.
Нощите ми – неброени.
Кой ли търси съкрушени
на пристанище без остров?
Ако искаш да успееш –
не забравяй за "Титаник"!
Потърси един удавник,
който с любовта живее.
© Стойчо Станев All rights reserved.
