25.05.2017 г., 23:54  

Титаник

3.1K 26 66

Ако ти получиш рана,

ако в миг загубиш сила...

Ти, не чакай, потърси ме

в любовта на океана.

 

В лоното на тъмна бездна​,

бездиханен аз се спуснах.

Шепна с онемели устни,

носен от мечти безбрежни.

 

Бях надежда и прокоба. 

Бях пътуване и  радост

за несвършващата младост

във живота ми безброден.

 

Слънцето не ме докосва.

Нощите ми – неброени.

Кой ли търси съкрушени

на пристанище без остров?

 

Ако искаш да успееш –

не забравяй за "Титаник"!

Потърси един удавник,

който с любовта живее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В това твое стихотворение любовта доказва безсмъртието си, Стойчо! И ти си проводника на това нейно безсмъртие чрез думите си. Иска ми се повече хора да заживеят с вярата, че тя е всесилна и може да възкреси дори удавник!👍 Много силна метафора е заглавието ти, браво!😍
  • Благодаря за Любими, Иван!
  • Благодаря за коментара и оценката, Васил, Благодаря за оценката, Иван!
  • Много образно! Поздрави за красивия стих!
  • Благодаря за коментара и поздравите Величка и Деа!
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!

Група "ОТНОВО" - Титаник

Група : ОТНОВО
Песен : Титаник
Текст : Стойчо Станев
Композитор : Павел Станев
Аранжимент : Група " ОТНОВО " ...
2.4K 10 26

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...