10 мая 2012 г., 17:32

Толкова късно...

807 0 1

И тъкмо сега, 

когато е толкова късно за всичко, 

ти идваш и кротко казваш:

"Съжалявам, върни се!"

Но защо?!

Нима сме търпели болката безпричинно,

нима напразно сме давели усмивката в сълзи,

нима сме прикривали болката безпричинно

в онези тъмни и мрачни нощи дори!?

Човек е роден, за да обича,

да дава спокойствие и мир,

да всява ред във хаоса

и да помага надлъж и на шир! 

Но вече е късно за всичко,

няма как спокойствие и мир да дам,

във хаоса ред да диря безнадеждно,

като не мога на своя живот да бъда господар!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Линче Линчее Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, мисля че донякъде разбрах. Въпреки това благодаря за коментара, защото критиката е много по-ценна от който и да е комплимент. Най-малко има какво да науча от нея! Благодаря!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...