Толкова късно...
И тъкмо сега,
когато е толкова късно за всичко,
ти идваш и кротко казваш:
"Съжалявам, върни се!"
Но защо?!
Нима сме търпели болката безпричинно,
нима напразно сме давели усмивката в сълзи,
нима сме прикривали болката безпричинно
в онези тъмни и мрачни нощи дори!?
Човек е роден, за да обича,
да дава спокойствие и мир,
да всява ред във хаоса
и да помага надлъж и на шир!
Но вече е късно за всичко,
няма как спокойствие и мир да дам,
във хаоса ред да диря безнадеждно,
като не мога на своя живот да бъда господар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Линче Линчее Всички права запазени