Толкова късно...
805
0
1
И тъкмо сега,
когато е толкова късно за всичко,
ти идваш и кротко казваш:
"Съжалявам, върни се!"
Но защо?!
Нима сме търпели болката безпричинно,
нима напразно сме давели усмивката в сълзи,
нима сме прикривали болката безпричинно
в онези тъмни и мрачни нощи дори!?
Човек е роден, за да обича,
да дава спокойствие и мир,
да всява ред във хаоса
и да помага надлъж и на шир!
Но вече е късно за всичко,
няма как спокойствие и мир да дам,
във хаоса ред да диря безнадеждно,
като не мога на своя живот да бъда господар!
© Линче Линчее All rights reserved.
