12 сент. 2010 г., 21:32

Толкоз кротка нежност! (в сайта)

1.5K 0 34

Толкоз кротка нежност! (в сайта)

                        (главно в коментарите, разбира се)


Как ли е възможно, как ли е възможно,
диря, мисля, търся, питам се тревожно,
да са се събрали в нейните уста
толкоз съвършенство, ангелско – не женско! –
толкоз кротка нежност, музика вселенска,
            толкоз красота!

Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Устните ѝ фини, като в транс, набожно,
гледам развълнуван, гледам изумен:
долна, горна, двете – там ухае цвете,
астра, пред която тръпнат боговете –
            цял Олимп със мен!

Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Туй за мозъка ми идва някак сложно –
цветето трепери, пръскайки парфюм...
В злато ли е ляна тази сладурана? –
чудото е дивно – може ли го схвана
            земният ми ум?

Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Бие във гръдта ми, кат звънче тревожно,
плахо блян едничък – станал бих ѝ роб,
спрял бих и тютюна, само да целуна
нейните красиви устни като струна,
            струна – даже сноп!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще ме гледаш като божество ами, като слагам където не трябва заглавието на стиха, няма да ме гледаш като блондинка, я...
    Умрях да се хиля с глас, като разбрах каква двусмислица се е получила.
  • Гледам те набожно, Ани

    Толерантността е качеството на силните
  • Закачам се само Напоследък явно има дух на толерантност в сайта и аз се кефя Отлитам, няма време за поезия днес
  • Споко съм. Виж стиха, куфарите са си на мястото.
    Погледай ме

    Недей ме гледа, сякаш за последно.
    Очите ти от взиране ще изгорят.
    Какво? Усещането ти - поредното,
    че пламъкът на моите изписва грях.

    Събличах с тях без свян луните.
    От голота превърнах ги в пустини,
    опърлени от ветрове през дните,
    а вечер от студа безкрайно сини.

    Не си измисляй топлина по устните,
    в сърцето ми отдавна съм я скрила.
    Косите - посребрени са от истини,
    не им прилича да са водопад от свила.

    Ръцете няма да посмеят да погалят.
    Ударили веднъж, на друго се научиха.
    И думите забравих, вече ги завалям,
    от толкова говорене избраха скуката.

    Погледай ме, наистина е за последно.
    Не си ме виждал толкова разръфана.
    Изстина ти лицето, стана много бледо.
    Сега видя, че подредила съм си куфара.



  • Анна, недей се чуди: разбира се, че стихът. Без него щеше ли да има диалог?

    Ани, споко. Няма нужда да се оправдаваш. Знаем как е

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...