12.09.2010 г., 21:32

Толкоз кротка нежност! (в сайта)

1.5K 0 34

Толкоз кротка нежност! (в сайта)

                        (главно в коментарите, разбира се)


Как ли е възможно, как ли е възможно,
диря, мисля, търся, питам се тревожно,
да са се събрали в нейните уста
толкоз съвършенство, ангелско – не женско! –
толкоз кротка нежност, музика вселенска,
            толкоз красота!

Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Устните ѝ фини, като в транс, набожно,
гледам развълнуван, гледам изумен:
долна, горна, двете – там ухае цвете,
астра, пред която тръпнат боговете –
            цял Олимп със мен!

Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Туй за мозъка ми идва някак сложно –
цветето трепери, пръскайки парфюм...
В злато ли е ляна тази сладурана? –
чудото е дивно – може ли го схвана
            земният ми ум?

Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Бие във гръдта ми, кат звънче тревожно,
плахо блян едничък – станал бих ѝ роб,
спрял бих и тютюна, само да целуна
нейните красиви устни като струна,
            струна – даже сноп!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще ме гледаш като божество ами, като слагам където не трябва заглавието на стиха, няма да ме гледаш като блондинка, я...
    Умрях да се хиля с глас, като разбрах каква двусмислица се е получила.
  • Гледам те набожно, Ани

    Толерантността е качеството на силните
  • Закачам се само Напоследък явно има дух на толерантност в сайта и аз се кефя Отлитам, няма време за поезия днес
  • Споко съм. Виж стиха, куфарите са си на мястото.
    Погледай ме

    Недей ме гледа, сякаш за последно.
    Очите ти от взиране ще изгорят.
    Какво? Усещането ти - поредното,
    че пламъкът на моите изписва грях.

    Събличах с тях без свян луните.
    От голота превърнах ги в пустини,
    опърлени от ветрове през дните,
    а вечер от студа безкрайно сини.

    Не си измисляй топлина по устните,
    в сърцето ми отдавна съм я скрила.
    Косите - посребрени са от истини,
    не им прилича да са водопад от свила.

    Ръцете няма да посмеят да погалят.
    Ударили веднъж, на друго се научиха.
    И думите забравих, вече ги завалям,
    от толкова говорене избраха скуката.

    Погледай ме, наистина е за последно.
    Не си ме виждал толкова разръфана.
    Изстина ти лицето, стана много бледо.
    Сега видя, че подредила съм си куфара.



  • Анна, недей се чуди: разбира се, че стихът. Без него щеше ли да има диалог?

    Ани, споко. Няма нужда да се оправдаваш. Знаем как е

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....