12 sept 2010, 21:32
Толкоз кротка нежност! (в сайта)
Толкоз кротка нежност! (в сайта)
(главно в коментарите, разбира се)
Как ли е възможно, как ли е възможно,
диря, мисля, търся, питам се тревожно,
да са се събрали в нейните уста
толкоз съвършенство, ангелско – не женско! –
толкоз кротка нежност, музика вселенска,
толкоз красота!
Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Устните ѝ фини, като в транс, набожно,
гледам развълнуван, гледам изумен:
долна, горна, двете – там ухае цвете,
астра, пред която тръпнат боговете –
цял Олимп със мен!
Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Туй за мозъка ми идва някак сложно –
цветето трепери, пръскайки парфюм...
В злато ли е ляна тази сладурана? –
чудото е дивно – може ли го схвана
земният ми ум?
Как ли е възможно, как ли е възможно!...
Бие във гръдта ми, кат звънче тревожно,
плахо блян едничък – станал бих ѝ роб,
спрял бих и тютюна, само да целуна
нейните красиви устни като струна,
струна – даже сноп!
© Тошко Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Гледам те набожно, Ани
Толерантността е качеството на силните -
Закачам се само Напоследък явно има дух на толерантност в сайта и аз се кефя Отлитам, няма време за поезия днес
-
Споко съм. Виж стиха, куфарите са си на мястото.
Погледай ме
Недей ме гледа, сякаш за последно.
Очите ти от взиране ще изгорят.
Какво? Усещането ти - поредното,
че пламъкът на моите изписва грях.
Събличах с тях без свян луните.
От голота превърнах ги в пустини,
опърлени от ветрове през дните,
а вечер от студа безкрайно сини.
Не си измисляй топлина по устните,
в сърцето ми отдавна съм я скрила.
Косите - посребрени са от истини,
не им прилича да са водопад от свила.
Ръцете няма да посмеят да погалят.
Ударили веднъж, на друго се научиха.
И думите забравих, вече ги завалям,
от толкова говорене избраха скуката.
Погледай ме, наистина е за последно.
Не си ме виждал толкова разръфана.
Изстина ти лицето, стана много бледо.
Сега видя, че подредила съм си куфара.
-
Анна, недей се чуди: разбира се, че стихът. Без него щеше ли да има диалог?
Ани, споко. Няма нужда да се оправдаваш. Знаем как е -
Какво да кажа!? Чудя се кое ми хареса повече - стиха или диалога с Харпиевна
-
Е, Тоше, ми това е поезия не автобиография. Искрена съм разбира се, искрено ми се подреждат думите.
Хих, чакай да ти разкажа нещо. Преди време като се регистрирах, прочетох един стих тук, беше писан от мъж, не помня кой, явно разочарован от това, че някоя го е изоставила и така я рисуваше, че си казах: " Боже, ако ми се падне такъв - три дена и си подреждам куфарите." След което написах стих за една раздяла. Малко ми беше кофти да го пусна, защото... сещаш се, но го пуснах. -
Валентина, много се чудих какво цвете да е, ама се спрях на астра, нищо че е скромна
Ани, Ани... а аз си мислех, че си искрена в поезията си! (усмивка) -
Нищо не мисля. Понеже аз пиша стихове за любов, без да съм влюбена и стихове за раздели, без да съм се разделяла... Така ми диктуват настороенията понякога.
-
за уханието
Устните ѝ фини, като в транс, набожно,
гледам развълнуван, гледам изумен:
долна, горна, двете – там ухае цвете,
астра, пред която тръпнат боговете –
-
Ани, наистина ли мислиш, че може да съм го написал това без да съм влюбен?
-
Как ли е възможно! Как ли е възможно!
Ти почакай само да се влюбиш.
Невъзможното тогава няма да е сложно,
премине ли ще има да се чудиш.
Някаква такава интерпретация.
-
Ау! Ау! (взеха да ми липсват пак някои емотикони...)
-
Добре, ще се опитам да подам колодата много внимателно, че да не си изпрося бан.
каллос знаеш какво е?
Питай гугъл да ти покаже картинки по ключова дума callipygian и всичко ще разбереш Горе-ду... долу -
Не знам, Тоше, аз съм само двукратен инженер, който знае горе - добре, долу - добре, пардон,горе-долу добре, българския език, но, за съжаление, от всички изучавани някога езици има само бледи спомени (макар че и тогава в репертоара ми гръцкият не е влизал). Но... пиги... мммм... не знам. Всъщност, познавам само едно, пардон една пиги, Мис Пиги (от малкия екран), но пиги(о)... тц... идея си нямам.
Да вземеш да дадеш направо цялата колода, вместо само жокера, а? -
Лигави се колкото си искаш - щом ритъмът и римата са перфектни, може
-
А дали има пигиогномика? (жокер -- коренът пак е гръцки)
Нели, Нели! Радвам се, че не се сърдиш, че се лигавя по средновековному на други -
таз усмивка струнна
всички е пленила -
малко ми е "лунна",
много ми е мила...
щом и тютюна си готов заради нея да спреш!
на фона на вселенската музика ...
ти си истински рицар!
-
'Ми след едно кръвопускане освен и да посинеят, не мога да предположа друг ефект, да не говорим за здравословен. Виж, ако кръвопускането ще е от теб, мога да ти изброя поне четвърт дузина ефекти... и те определено не много здравословни. Що се касае до нездравословността на собственика на тънките устни - пише го във "Физиогномиката" .
-
Ади-иии!
Верно, че женската мисъл е далеч по-сложна и заплетена. Може би ме е страх, че ако бях жена бих се опетлал
Затуй никак не обичам Орландо на г-ца Уулф.
Дали наистина не са здравословни? А през средновековието лекували с кръвопускане.
П.П. Аз и средновековните ми мании -
Ха, че какво има за неразбиране?! Просто в тази ситуация не бих искала да съм мъж. (‘Щото ми се е случвало, ама то няма нищо общо с целувките, а по-скоро с обратният им еквивалент.... А, че не ти се е искало никога да бъдеш жена, Тошко, разбирам те. Кой би искал да носи толкова отговорност и то на крехките си плещи?... )
А в този случай, ах, във този случай,
дори усмивката ú да е като бистър ручей,
не бих захвърлила тютюна с лекота,
заради устните ú тънки като струна.
Не бих могла дори по челото да я целуна,
ако превърнала би ручея(т) в река.
Че в женски устни, ах, във женски устни,
се крият дяволии най-изкус(т)ни,
ала не вкарвай себе си със тънки устни в грях -
не бúли, казват, тези устни здравословни,
а пък жените с тях - най-бúли баснословни
със своя твърде сприхав нрав...
п.п. Нищо лично към никого - просто малка шега от учението "Физиогномика" по повод горния стих.
п.с. Тоше, не мога да го "нагодя" на рима като теб - не съм такъв майстор, но бива. -
Ще приема, че някъде дълбоко в теб е скрит един сладък мазохист!
-
Не,Тошко...означава,че Ти си...за да и позволиш да го направи и да я приемеш като такава.Нито тя,нито ти,нито аз,нито който и да е, има това право.Кажи,че не си съгласен.
"Мяза"?????? -
Означава съдница, която съди въз основа на факти.
Петинка, ако се порежа, няма ли да е най-прекрасното кръвопускане? А и вече съм се изказвал по въпроса за жените и кръвта, виж тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=214635 .
(малко самореклама )
Белс, ловиш ритъма -
Мисля, че може и да се порежеш на тези устни като струни!
-
Охо..."Има нещо гнило в...".Тошко,какво означава израза "точна съдница"?
-
Ей за тва ме кефиш, Ена, щото си точна съдница Много съм горд, че оценяваш усилията ми Имам някакъв досаден навик да слагам членове на тъпи места
Ники, тръпна в очакване на отговора ти!
-
Еееееее, супер е!
БРАВО ТИ!!!
Много ми хареса. И оригиналността, постройката, ритъм... всичко е на мах
Аплодисменти, Тошко!
Направи великолепно показно с този стих...
Евала!!!
ПП Само в "нейните красиви устните като струна," мисля, че има досадна техническа грешка - нейните красиви устниТЕ... може би е "нейните красиви устни като струна"...
Судя по перфектния иначе ритъм... -
Браво,Тошко...ти си моята гордостИ... разбира се аз имам отговор на това прекрасно произведение,но утре
-
Аэлла, това малко не го доразбрах. Ама да знаеш -- често си казвам "добре, че не съм жена"
Марина, мене ми е трудно да го чета без да си тананикам, радвам се, че и твоето впечатление е подобно.
Едно гоооляаамо мерси на всички -- цяло снопче усмивки като струни сте ми оставили -
Сладко, красиво, като песен!!!
-
Страхотно е
-
-
Добре че не съм мъж...
и не ми се налага да спра тютюна...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Умрях да се хиля с глас, като разбрах каква двусмислица се е получила.