27 янв. 2009 г., 00:24

Торба с комплекси

2.2K 0 8
Встрани от пътя на живота
се тътря някак, а след мен
торба, натъпкана с комплекси,
досадно пее сив рефрен:

- Вървят околните, напредват,
растат, пък правят и пари,
а креташ ти, едва се влачиш,
най-после нещо направи!

- Така ми писна да те слушам
и с другите да меря ръст.
Да бъда себе си решавам,
на теб ти слагам вече кръст.

Торбата се смали, омекна,
и жално се преви на две.
- Не ме изхвърляй като измет
накрай житейското шосе.

„Комплексите ще са от полза,
нали са опит, рутина.“
- От мен да мине - ще останеш,
ако ме слушаш отсега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...