27.01.2009 г., 0:24

Торба с комплекси

2.2K 0 8
Встрани от пътя на живота
се тътря някак, а след мен
торба, натъпкана с комплекси,
досадно пее сив рефрен:

- Вървят околните, напредват,
растат, пък правят и пари,
а креташ ти, едва се влачиш,
най-после нещо направи!

- Така ми писна да те слушам
и с другите да меря ръст.
Да бъда себе си решавам,
на теб ти слагам вече кръст.

Торбата се смали, омекна,
и жално се преви на две.
- Не ме изхвърляй като измет
накрай житейското шосе.

„Комплексите ще са от полза,
нали са опит, рутина.“
- От мен да мине - ще останеш,
ако ме слушаш отсега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...