Торба с комплекси
се тътря някак, а след мен
торба, натъпкана с комплекси,
досадно пее сив рефрен:
- Вървят околните, напредват,
растат, пък правят и пари,
а креташ ти, едва се влачиш,
най-после нещо направи!
- Така ми писна да те слушам
и с другите да меря ръст.
Да бъда себе си решавам,
на теб ти слагам вече кръст.
Торбата се смали, омекна,
и жално се преви на две.
- Не ме изхвърляй като измет
накрай житейското шосе.
„Комплексите ще са от полза,
нали са опит, рутина.“
- От мен да мине - ще останеш,
ако ме слушаш отсега!
© Елена All rights reserved.

Поздрав!!!