27 ene 2009, 0:24

Торба с комплекси

2.2K 0 8
Встрани от пътя на живота
се тътря някак, а след мен
торба, натъпкана с комплекси,
досадно пее сив рефрен:

- Вървят околните, напредват,
растат, пък правят и пари,
а креташ ти, едва се влачиш,
най-после нещо направи!

- Така ми писна да те слушам
и с другите да меря ръст.
Да бъда себе си решавам,
на теб ти слагам вече кръст.

Торбата се смали, омекна,
и жално се преви на две.
- Не ме изхвърляй като измет
накрай житейското шосе.

„Комплексите ще са от полза,
нали са опит, рутина.“
- От мен да мине - ще останеш,
ако ме слушаш отсега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...