27 ene 2009, 0:24

Торба с комплекси

2.2K 0 8
Встрани от пътя на живота
се тътря някак, а след мен
торба, натъпкана с комплекси,
досадно пее сив рефрен:

- Вървят околните, напредват,
растат, пък правят и пари,
а креташ ти, едва се влачиш,
най-после нещо направи!

- Така ми писна да те слушам
и с другите да меря ръст.
Да бъда себе си решавам,
на теб ти слагам вече кръст.

Торбата се смали, омекна,
и жално се преви на две.
- Не ме изхвърляй като измет
накрай житейското шосе.

„Комплексите ще са от полза,
нали са опит, рутина.“
- От мен да мине - ще останеш,
ако ме слушаш отсега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....