20 авг. 2008 г., 20:27

Това е мъжът

884 0 3

Исках само това да ти кажа,
че ти вярвах, че те обичах,
всяка дума с устни поемах,
всеки път в тебе се вричах.

Как ме гледаше нежно и властно,
как ме лъга без никаква жал,
как ме любеше силно и страстно
и остави в сърцето ми жар.


Ти си с каменно, твърдо сърце,
как не трепна при някоя лъжа,
отпуснах се в твоите ръце,
аз ти вярвах - това е мъжа.

Да те мачка и тъпче умее,
жал няма, ни капчица жал,
в него само злоба вилнее,
той не знае що е тъга.
 
    
                                                                                                                               00:16ч
                                                                                                                               26.10.2007г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...