Aug 20, 2008, 8:27 PM

Това е мъжът

  Poetry » Love
891 0 3

Исках само това да ти кажа,
че ти вярвах, че те обичах,
всяка дума с устни поемах,
всеки път в тебе се вричах.

Как ме гледаше нежно и властно,
как ме лъга без никаква жал,
как ме любеше силно и страстно
и остави в сърцето ми жар.


Ти си с каменно, твърдо сърце,
как не трепна при някоя лъжа,
отпуснах се в твоите ръце,
аз ти вярвах - това е мъжа.

Да те мачка и тъпче умее,
жал няма, ни капчица жал,
в него само злоба вилнее,
той не знае що е тъга.
 
    
                                                                                                                               00:16ч
                                                                                                                               26.10.2007г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...