20.08.2008 г., 20:27

Това е мъжът

883 0 3

Исках само това да ти кажа,
че ти вярвах, че те обичах,
всяка дума с устни поемах,
всеки път в тебе се вричах.

Как ме гледаше нежно и властно,
как ме лъга без никаква жал,
как ме любеше силно и страстно
и остави в сърцето ми жар.


Ти си с каменно, твърдо сърце,
как не трепна при някоя лъжа,
отпуснах се в твоите ръце,
аз ти вярвах - това е мъжа.

Да те мачка и тъпче умее,
жал няма, ни капчица жал,
в него само злоба вилнее,
той не знае що е тъга.
 
    
                                                                                                                               00:16ч
                                                                                                                               26.10.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...