Горчив шоколад
Лиа,
мое сладко вдъхновение,
благодаря ти!
Това не са очи, а шоколад!
Те с поглед замечтан по мен се стичат.
Безумство е, но с порива ти млад
се чувствам пак красива и обичана.
Годините събличам със замах,
отпускам се във люлката от чувства.
Ръцете ти измиват онзи страх,
душата ми обгърнал с тежки люспи.
Светът като пред взрив е занемял,
пресъхнали са устните на здрача.
Парченца шоколадов поглед дал,
не знаеш ти, че мъничко нагарчат.
Но другия, лъжовно подсладен,
щампован в сърчица за ученички,
не би се усладил така на мен,
че от очите да изпия всичко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
