Горчив шоколад
Лиа,
мое сладко вдъхновение,
благодаря ти!
Това не са очи, а шоколад!
Те с поглед замечтан по мен се стичат.
Безумство е, но с порива ти млад
се чувствам пак красива и обичана.
Годините събличам със замах,
отпускам се във люлката от чувства.
Ръцете ти измиват онзи страх,
душата ми обгърнал с тежки люспи.
Светът като пред взрив е занемял,
пресъхнали са устните на здрача.
Парченца шоколадов поглед дал,
не знаеш ти, че мъничко нагарчат.
Но другия, лъжовно подсладен,
щампован в сърчица за ученички,
не би се усладил така на мен,
че от очите да изпия всичко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
