28 окт. 2016 г., 21:16  

Този свят ми е чужд 

  Поэзия » Другая
798 1 5

Tози свят ми е чужд и съвсем не е мой...
че очите затварям и виждам
как стрелките на времето правят завой, 
и ме водят в друг, който обичам.

Този свят ми е чужд – на човешката хитрост –
пълен с завист, сплетни, и интриги.
Моят свят на любов е и на отдаденост.
И на всичките мои мечти тъй абсурдни.

Този свят, в който всъщност живея,
няма нищичко общо с реалния.
Затова често крила над просторите вея, 
и летя във далечните измерения.

Много често греша от наивност.
Все доброто във хората виждам,
даже в сивите облаци синя безбрежност
със която всемира достигам.

Този свят, Боже мой, в който живея
на войни, на разруха и глад.
И на обич, и светлост които копнея
пак ме удря в челото с приклад.

И ме свлича във кална постеля, 
но нали дъщеря съм на друг
свят, във който с птици говоря, 
а на този е само някакъв луд аналог.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??