Този свят ми е чужд
Tози свят ми е чужд и съвсем не е мой...
че очите затварям и виждам
как стрелките на времето правят завой,
и ме водят в друг, който обичам.
Този свят ми е чужд – на човешката хитрост –
пълен с завист, сплетни, и интриги.
Моят свят на любов е и на отдаденост.
И на всичките мои мечти тъй абсурдни.
Този свят, в който всъщност живея,
няма нищичко общо с реалния.
Затова често крила над просторите вея,
и летя във далечните измерения.
Много често греша от наивност.
Все доброто във хората виждам,
даже в сивите облаци синя безбрежност
със която всемира достигам.
Този свят, Боже мой, в който живея
на войни, на разруха и глад.
И на обич, и светлост които копнея
пак ме удря в челото с приклад.
И ме свлича във кална постеля,
но нали дъщеря съм на друг
свят, във който с птици говоря,
а на този е само някакъв луд аналог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
