15 дек. 2022 г., 20:10

Трафик

868 3 2

Декемврийска киша,
живеем по график,
почти не се диша
в този делничен трафик.

 

Планирани срещи,
внезапни обрати,
карат в насрещното,
бързат нанякъде.

 

На червен светофар
в телефоните ровим -
лайк, сийн, коментар,
все по-рядко говорим...

 

Океан от съдби 
в пътната мрежа,
като стадо върви, 
и дори  не поглежда

 

как залязва деня,
как вали ли, вали
и се сипе снега,
и затрупва мечти...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ranrozar, много благодаря!
  • Тези кратки,телеграмни стихове хващат гърлото...
    Ива,безспорно притежаваш таланта на художник,за да засипеш с белотата на снега и красотата на мечтите...
    Сърдечни поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...