Декемврийска киша,
живеем по график,
почти не се диша
в този делничен трафик.
Планирани срещи,
внезапни обрати,
карат в насрещното,
бързат нанякъде.
На червен светофар
в телефоните ровим -
лайк, сийн, коментар,
все по-рядко говорим...
Океан от съдби
в пътната мрежа,
като стадо върви,
и дори не поглежда
как залязва деня,
как вали ли, вали
и се сипе снега,
и затрупва мечти...
© Ива ВалМан All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
