22 авг. 2019 г., 17:29

Трудна любов

850 0 0

Не се преглъща лесно тази любов.

Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.

И знам, че няма да срещна не и в този живот.

Няма да имам друга такава!

 

И преглъщам малко по-малко,

Но все по нещо остава.

Спомен за ръце. За жадуващи устни.

А трябва да забравя.

Зная, че трябва!

Просто защото не съм по неговия вкус.

 

А аз всъщност така и не разбрах.

Какви ли жени той предпочита?

Веднъж ме пропъди като най-големия си грях.

А после ми каза, че аз съм неговото момиче

 

И въпреки всичко не мога да го преглътна!

Най-истинския, най-вълшебния мъж.

Онзи, дето ме накара да се чувствам жадувана.

Онзи, дето внесе смисъл в живота ми изведнъж!

 

Не, не се забравя лесно такъв.

Сигурна съм, че ме е омагьосал!

Бих извървяла и най-трънливия път,

Стига да го имам за мъничко още!

Автор: Полина Велчова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...