22.08.2019 г., 17:29

Трудна любов

846 0 0

Не се преглъща лесно тази любов.

Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.

И знам, че няма да срещна не и в този живот.

Няма да имам друга такава!

 

И преглъщам малко по-малко,

Но все по нещо остава.

Спомен за ръце. За жадуващи устни.

А трябва да забравя.

Зная, че трябва!

Просто защото не съм по неговия вкус.

 

А аз всъщност така и не разбрах.

Какви ли жени той предпочита?

Веднъж ме пропъди като най-големия си грях.

А после ми каза, че аз съм неговото момиче

 

И въпреки всичко не мога да го преглътна!

Най-истинския, най-вълшебния мъж.

Онзи, дето ме накара да се чувствам жадувана.

Онзи, дето внесе смисъл в живота ми изведнъж!

 

Не, не се забравя лесно такъв.

Сигурна съм, че ме е омагьосал!

Бих извървяла и най-трънливия път,

Стига да го имам за мъничко още!

Автор: Полина Велчова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....