Aug 22, 2019, 5:29 PM

Трудна любов

  Poetry
847 0 0

Не се преглъща лесно тази любов.

Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.

И знам, че няма да срещна не и в този живот.

Няма да имам друга такава!

 

И преглъщам малко по-малко,

Но все по нещо остава.

Спомен за ръце. За жадуващи устни.

А трябва да забравя.

Зная, че трябва!

Просто защото не съм по неговия вкус.

 

А аз всъщност така и не разбрах.

Какви ли жени той предпочита?

Веднъж ме пропъди като най-големия си грях.

А после ми каза, че аз съм неговото момиче

 

И въпреки всичко не мога да го преглътна!

Най-истинския, най-вълшебния мъж.

Онзи, дето ме накара да се чувствам жадувана.

Онзи, дето внесе смисъл в живота ми изведнъж!

 

Не, не се забравя лесно такъв.

Сигурна съм, че ме е омагьосал!

Бих извървяла и най-трънливия път,

Стига да го имам за мъничко още!

Автор: Полина Велчова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...