Aug 22, 2019, 5:29 PM

Трудна любов

  Poetry
853 0 0

Не се преглъща лесно тази любов.

Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.

И знам, че няма да срещна не и в този живот.

Няма да имам друга такава!

 

И преглъщам малко по-малко,

Но все по нещо остава.

Спомен за ръце. За жадуващи устни.

А трябва да забравя.

Зная, че трябва!

Просто защото не съм по неговия вкус.

 

А аз всъщност така и не разбрах.

Какви ли жени той предпочита?

Веднъж ме пропъди като най-големия си грях.

А после ми каза, че аз съм неговото момиче

 

И въпреки всичко не мога да го преглътна!

Най-истинския, най-вълшебния мъж.

Онзи, дето ме накара да се чувствам жадувана.

Онзи, дето внесе смисъл в живота ми изведнъж!

 

Не, не се забравя лесно такъв.

Сигурна съм, че ме е омагьосал!

Бих извървяла и най-трънливия път,

Стига да го имам за мъничко още!

Автор: Полина Велчова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...