2 февр. 2008 г., 20:43

Тръгвай си

858 0 6

          Тръгвай си


Бяло вино налей сега.
Да пием за това,
че предаде любовта.
Огорчена е душата ми.
Нарани я с лъжите си.
Чудя се как още диша.

Жива съм, но наполовина.
Само твоя е тази вина.
Имаш ледено сърце.
Прокле ме да виждам все твоето лице.

Търсиш ме.
Молиш за прошката ми,
но е късно да ти простя.
Не осъзна колко ме боли
от твоите лицемерни лъжи.
И ще те измъчват тежките спомени.

Моля те! Тръгвай си!
Не се обръщай назад.
Всеки път раняваш ме,
когато кажеш: "Обичам те."

Но няма все да е така.
И ти ще срещнеш болката.
Ще чуваш гласа ми в нощта.
Ти ще страдаш като мен,
дори повече.
Единствено тъгата ще е с теб.

Забрави за мен. Забрави
за всички лоши дни.
Заличи спомените.
Отиди си без сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре му се скара!!!
  • стихът е страхотен или поне на мен ми харесва много!!поздрави за чувствения стих
  • Съгласен съм и с дввата коментара най-отдолу!
  • Страхотен текст ,преливащ от емоций.Поздравявам те за което и се оттарси от тагата.
  • Е, чак пък чалга текст...
    Просто е малко хаотично. Опитай да пишеш по-стегнато.
    И - успех!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...