Тръпчив пейзаж /въглен/
Самотният тромпет на вятъра
дъждовно натъжаваше нощта…
Луната - като изоставена жена,
разтапяше се в океан
от тихи спомени и нежност…
Блаженството разстилаше постелята на тишината,
а откъм брега полъхваше
на мокри ласки и теменужено очакване…
Потърсих своето место в душата ти,
а срещнах пясъчно безмълвие,
застлано с мидени черупки,
настръхнали срещу неясния копнеж
по безразборно минало…
Не посмях да стъпя…
Защото помня греховното коварство
на старите неща
и лепкавия вкус на нищото след него.
И… седнах да рисувам полети…
Обичах вече новите ята,
макар и не видял лъчите им от хоризонта…
Но те не знаеха…
Оставих старите в недоизмислена безпътица -
бездомно да се лутат по облаците на безкрая.
И те се лутаха…
Горчеше ми едва наболата луна…
С вика на третата октава
вятърът разплиска партитурата на самотата
по лятната ефирност на крайбрежната вселена…
И пак настъпи тишина…
© Красимир Чернев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Вдъхновяваща рисунка, много красиво!
-
Много тръпчив и въздействащ! Радвам се, че прочетох!
-
красива поетична елегия.. стиховете ти са
удоволствие за душата.. -
Благодаря ви за споделеното лутане!
Благодаря! -
Красиво тихо лутане, Краси!
Жалко, че е в грешната душа.
Поздрав за този стих! -
Разкошен стих! Поздравления!
-
Докосващ елегичен стих, оригинални, силни и
много сполучливи метафори! ПОЗДРАВИ! -
Хубаво, в твой стил... Поздрав!...
-
думите са на всички ни, но метафорите винаги имат автор...твоите бих разпознала винаги...уникална картина! Поздрави!
-
Много ми хареса образа на луната! Красиво пишеш!
-
Силна експресивност, както винаги!Сигурна съм, че ще нарисуваш полетите и ще дочакаш новите ята!Беше вълнуващо да прочета това ти стихотворение!
-
Синтез на душевност и мисъл, характерни за болшинството хора със сходен житейски опит. Стихото не представя уникално изживяване. Всичко това се е случвало и ще продължи да се случва. Уникален е начинът, по който то е поднесено. Отново ставаме свидетели, на може би най-силната страна на автора, а именно - метафорите. Оригинални, точни, вмъкнати в логическа връзка с хронологията на произведението, те, не на последно място, са и разбираеми за четящия.
Тръгвайки си оттук, в мен ще останат трептенията на Третата октава... нейният вопъл.
Очакваме те отново, Краси! -
Много ми хареса твоя свят!
-
Прекрасна образност и метафори, Краси!
-
Звуци, багри и чувство, и тишина за размисъл...
Поздравления! -
Красиво рисуваш!
(Обичам тромпет.) -
Останах тук с едно теменужено очакване..
Много ми хареса! -
Краси, видях!Наистина!
-
От стехото блика чудесна образност, Краси!Харесах и го оценявам!
Поздрави от мен!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
