Самотният тромпет на вятъра
дъждовно натъжаваше нощта…
Луната - като изоставена жена,
разтапяше се в океан
от тихи спомени и нежност…
Блаженството разстилаше постелята на тишината,
а откъм брега полъхваше
на мокри ласки и теменужено очакване…
Потърсих своето место в душата ти,
а срещнах пясъчно безмълвие,
застлано с мидени черупки,
настръхнали срещу неясния копнеж ...