4 сент. 2021 г., 00:29

Тук съм

906 0 4

Крещя,, за да ме чуеш,, видиш..
Но тебе те няма.
Чувствам те навсякъде,, ала не те виждам..

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

А. 2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нарочно не използвам знаците и вие не сте хората, които ще ми казват как да пиша творбите си. Като толкова ви дразнят за какво още стоите и ги четете? Оттеглете се, ала не можете, нали? Не можете без мен ами ок аз има още дълги години да ви радвам.
  • Крещя, за да ме чуеш, видиш...
    Но тебе те няма.
    Чувствам те навсякъде, ала не те виждам...

    На друго място попитах защо без препинателни знаци. Ясно е, че не знаеш как да ги ползваш. Като утвърден писател по-добре редакторът ти да те представлява, докато научиш граматиката. Дразнещо е това гръмко представяне и парадиране с показваното.
  • Защо не използвате Verdana?
    😊
    И защо си подписвате всичко?
    Жоро така или иначе е сложил името Ви най-отдолу, под текста. Нито са неотразими писаниците Ви, нито пък някой чете подобни глупости. Не се става така автор, моето момиче. Това, че сте платила примерно на “многоточие Ком”, Иван Богданов, или на някоя печатница да Ви напечата писането, още не Ви прави писател, нито пък поет. Първо трябва да се научите да пишете. Случва се и писатели без талант да станат известни, и то много често. С талант или без, ако желанието да публикувате у Вас е по-силно от възможностите Ви да пишете, резултатите ще будят само насмешка и съжаление у читателя.
  • Ако някой ме попита дали това произведение е на автор с няколко издадени книги, популярен, търсен и четен, ще питам на свой ред къде е произведението.
    Вариация на тема "усещане за невъзможност", експлоатирана от стотици автори, по всевъзможни начини, в някои от които дори се е случвало да се превърне в хубав стих.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...