4 сент. 2021 г., 00:29

Тук съм

899 0 4

Крещя,, за да ме чуеш,, видиш..
Но тебе те няма.
Чувствам те навсякъде,, ала не те виждам..

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

А. 2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нарочно не използвам знаците и вие не сте хората, които ще ми казват как да пиша творбите си. Като толкова ви дразнят за какво още стоите и ги четете? Оттеглете се, ала не можете, нали? Не можете без мен ами ок аз има още дълги години да ви радвам.
  • Крещя, за да ме чуеш, видиш...
    Но тебе те няма.
    Чувствам те навсякъде, ала не те виждам...

    На друго място попитах защо без препинателни знаци. Ясно е, че не знаеш как да ги ползваш. Като утвърден писател по-добре редакторът ти да те представлява, докато научиш граматиката. Дразнещо е това гръмко представяне и парадиране с показваното.
  • Защо не използвате Verdana?
    😊
    И защо си подписвате всичко?
    Жоро така или иначе е сложил името Ви най-отдолу, под текста. Нито са неотразими писаниците Ви, нито пък някой чете подобни глупости. Не се става така автор, моето момиче. Това, че сте платила примерно на “многоточие Ком”, Иван Богданов, или на някоя печатница да Ви напечата писането, още не Ви прави писател, нито пък поет. Първо трябва да се научите да пишете. Случва се и писатели без талант да станат известни, и то много често. С талант или без, ако желанието да публикувате у Вас е по-силно от възможностите Ви да пишете, резултатите ще будят само насмешка и съжаление у читателя.
  • Ако някой ме попита дали това произведение е на автор с няколко издадени книги, популярен, търсен и четен, ще питам на свой ред къде е произведението.
    Вариация на тема "усещане за невъзможност", експлоатирана от стотици автори, по всевъзможни начини, в някои от които дори се е случвало да се превърне в хубав стих.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...