Sep 4, 2021, 12:29 AM

Тук съм

897 0 4

Крещя,, за да ме чуеш,, видиш..
Но тебе те няма.
Чувствам те навсякъде,, ала не те виждам..

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva) 

А. 2021

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нарочно не използвам знаците и вие не сте хората, които ще ми казват как да пиша творбите си. Като толкова ви дразнят за какво още стоите и ги четете? Оттеглете се, ала не можете, нали? Не можете без мен ами ок аз има още дълги години да ви радвам.
  • Крещя, за да ме чуеш, видиш...
    Но тебе те няма.
    Чувствам те навсякъде, ала не те виждам...

    На друго място попитах защо без препинателни знаци. Ясно е, че не знаеш как да ги ползваш. Като утвърден писател по-добре редакторът ти да те представлява, докато научиш граматиката. Дразнещо е това гръмко представяне и парадиране с показваното.
  • Защо не използвате Verdana?
    😊
    И защо си подписвате всичко?
    Жоро така или иначе е сложил името Ви най-отдолу, под текста. Нито са неотразими писаниците Ви, нито пък някой чете подобни глупости. Не се става така автор, моето момиче. Това, че сте платила примерно на “многоточие Ком”, Иван Богданов, или на някоя печатница да Ви напечата писането, още не Ви прави писател, нито пък поет. Първо трябва да се научите да пишете. Случва се и писатели без талант да станат известни, и то много често. С талант или без, ако желанието да публикувате у Вас е по-силно от възможностите Ви да пишете, резултатите ще будят само насмешка и съжаление у читателя.
  • Ако някой ме попита дали това произведение е на автор с няколко издадени книги, популярен, търсен и четен, ще питам на свой ред къде е произведението.
    Вариация на тема "усещане за невъзможност", експлоатирана от стотици автори, по всевъзможни начини, в някои от които дори се е случвало да се превърне в хубав стих.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...