Когато натежи над мене тишината,
Ще трепне звън от твоят смях.
Сама ще си отиде самотата,
Ще ме заплита в моят грях!
Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш,
Съзвучието ще ме гали в захлас
Всеки поглед нежен ще ми връщаш,
Аз безумно ще се любя с твоят глас!
Когато натежи над мене нищетата,
Ще чуя твоите стъпки вън.
Сама ще си отиде самотата,
Ще дойдеш в моя влюбен сън!
© Мария Николова Все права защищены