Mimoza20 (Мария Николова)
13 123

18 янв. 2020 г., 12:02

Твоят смях

Поэзия » Философская

1.1K 1 2

Когато натежи над мене тишината,

Ще трепне звън от твоят смях.

Сама ще си отиде самотата,

Ще ме заплита в моят грях!

Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш,

Съзвучието ще ме гали в захлас

Всеки поглед нежен ще ми връщаш,

Аз безумно ще се любя с твоят глас!

Когато натежи над мене нищетата,

Ще чуя твоите стъпки вън.

Сама ще си отиде самотата,

Ще дойдеш в моя влюбен сън!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0