Когато натежи над мене тишината,
Ще трепне звън от твоят смях.
Сама ще си отиде самотата,
Ще ме заплита в моят грях!
Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш,
Съзвучието ще ме гали в захлас
Всеки поглед нежен ще ми връщаш,
Аз безумно ще се любя с твоят глас!
Когато натежи над мене нищетата,
Ще чуя твоите стъпки вън.
Сама ще си отиде самотата,
Ще дойдеш в моя влюбен сън!
© Мария Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
