Когато натежи над мене тишината,
Ще трепне звън от твоят смях.
Сама ще си отиде самотата,
Ще ме заплита в моят грях!
Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш,
Съзвучието ще ме гали в захлас
Всеки поглед нежен ще ми връщаш,
Аз безумно ще се любя с твоят глас!
Когато натежи над мене нищетата,
Ще чуя твоите стъпки вън.
Сама ще си отиде самотата,
Ще дойдеш в моя влюбен сън!
© Мария Николова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
