18.01.2020 г., 12:02

Твоят смях

1.1K 1 2

Когато натежи над мене тишината,

Ще трепне звън от твоят смях.

Сама ще си отиде самотата,

Ще ме заплита в моят грях!

 

Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш,

Съзвучието ще ме гали в захлас

Всеки поглед нежен ще ми връщаш,

Аз безумно ще се любя с твоят глас!

 

Когато натежи над мене нищетата,

Ще чуя твоите стъпки вън.

Сама ще си отиде самотата,

Ще дойдеш в моя влюбен сън! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...