Твоят смях

Поезия » Философска

1.1K 1 2

Когато натежи над мене тишината,

Ще трепне звън от твоят смях.

Сама ще си отиде самотата,

Ще ме заплита в моят грях!

Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш,

Съзвучието ще ме гали в захлас

Всеки поглед нежен ще ми връщаш,

Аз безумно ще се любя с твоят глас!

Когато натежи над мене нищетата,

Ще чуя твоите стъпки вън.

Сама ще си отиде самотата,

Ще дойдеш в моя влюбен сън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0