Твърде депресивно...
Когато за някой отдавна си никой
и никой на никой не казва...
А този си някой, мълчейки, бъзика
отдавна кървящата язва.
Не казваш на никой,
не ти се и казва,
а то ти стои на езика.
Как искаш да викаш,
но трудно се вика
от болката в твоята пазва.
Боли все по-яко,
пък липсва камшика
и раните също ги няма.
По гръб си се свлякъл
в поле от тръстика,
а вътре в теб - яма до яма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ботьо Петков Все права защищены
