Aug 10, 2010, 11:22 AM

Твърде депресивно...

  Poetry » Other
1.1K 0 5

Когато за някой отдавна си никой

и никой на никой не казва...

А този си някой, мълчейки, бъзика

отдавна кървящата язва.

Не казваш на никой,

не ти се и казва,

а то ти стои на езика.

Как искаш да викаш,

но трудно се вика

от болката в твоята пазва.

Боли все по-яко,

пък липсва камшика

и раните също ги няма.

По гръб си се свлякъл

в поле от тръстика,

а вътре в теб - яма до яма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за харесването!Също и за "компетентната" диагноза!Дължа ли нещо?
  • Наблюдава се тъга в настроението - депресивна психоза!!!
  • Харесвам!!!
  • Много ми хареса! Макар че това "бъзика" май бих го сменила с "бърника", финалът е трепач! Поздрав! И по-здрав!и не забравяй, че ако някой е решил да бъде никой, подобни личности се плашат от някой, който си е Някой. Не те познавам, но очевадно е, че не можеш да бъдеш никой...
  • ех, така е

    а това :

    Не казваш на никой,
    не ти се и казва,
    а то ти стои на езика.

    много вредно е ... аз пък страдам напоследък точно от обратното... разхвърлям си окървавените вътрешности където трябва и не трябва... даже срам ме хваща

    трябва да се намери оптимума
    и мисля поезията е точно това
    хем си казал, хем си замълчал

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...