10.08.2010 г., 11:22

Твърде депресивно...

1.1K 0 5

Когато за някой отдавна си никой

и никой на никой не казва...

А този си някой, мълчейки, бъзика

отдавна кървящата язва.

Не казваш на никой,

не ти се и казва,

а то ти стои на езика.

Как искаш да викаш,

но трудно се вика

от болката в твоята пазва.

Боли все по-яко,

пък липсва камшика

и раните също ги няма.

По гръб си се свлякъл

в поле от тръстика,

а вътре в теб - яма до яма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за харесването!Също и за "компетентната" диагноза!Дължа ли нещо?
  • Наблюдава се тъга в настроението - депресивна психоза!!!
  • Харесвам!!!
  • Много ми хареса! Макар че това "бъзика" май бих го сменила с "бърника", финалът е трепач! Поздрав! И по-здрав!и не забравяй, че ако някой е решил да бъде никой, подобни личности се плашат от някой, който си е Някой. Не те познавам, но очевадно е, че не можеш да бъдеш никой...
  • ех, така е

    а това :

    Не казваш на никой,
    не ти се и казва,
    а то ти стои на езика.

    много вредно е ... аз пък страдам напоследък точно от обратното... разхвърлям си окървавените вътрешности където трябва и не трябва... даже срам ме хваща

    трябва да се намери оптимума
    и мисля поезията е точно това
    хем си казал, хем си замълчал

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...