14 янв. 2005 г., 09:29

Твърде късно

Поэзия

1.6K 0 4

Мълчи телефона.
Не чува молбата на погледа, взиращ се
толкова често във него.
Мълчи и боли неизвестното
- излъжи ме поне и роди
върху устните ми усмивка,
в очите тиха надежда...

Мълчи телефона.
Смирена умора прогонва надеждата.
Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми -
ще го запратя в стената
и ще запазя сърцето си...

Понякога е твърде късно
за неизказани думи -
остават препинателните...
Да помълчим!

14.09.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

desito_t (Десислава Танева)

Много е тъжно,когата всичко свършва,а ние не можем да направим нищо!

2007-08-26T14:57:10+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Понякога е нужно да помълчим, - "Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми", много ми хареса този стих! 6 с безмълвна усмивка.

2005-01-14T16:15:46+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Хубаво е, но нали ме знаеш, че не съм по мълчаниетоКрасиво и прекалено добри неща пишеш,дете!

2005-01-14T15:31:16+02:00
Lanfear (Емма)

И аз останах без думи Хубав стих!

2005-01-14T13:23:09+02:00